Ще успее ли Турция да овладее инфлацията?

Амбицията на гуверньора на Турската централна банка за постигане на инфлация от 5% най-рано през 2023 г. е изключително оптимистична и смела, но не смятам, че е реалистична на база публично достъпната информация за икономиката на югоизточната ни съседка. Това заяви в ефира на Bloomberg TV Bulgaria, в предаването "В развитие" Красимира Паунина, изпълнителен директор на Селект Асет Мениджмънт. Повод за коментара й е изненадващото решение за увеличение на основната лихва, която изненада анализаторите въпреки шока в цените през последните няколко седмици.

Според нея инфлацията в Турция ще има пик от 17% през април, ще достигне 11-11,5% към края на 2021 г. и вероятно ще спадне до 10,7-10,5% през 2022 г.

"В Турция е налице огромна задлъжнялост на частния сектор - над 200 млрд. долара, както и затруднения по обслужването на част от кредитите. Ценовите шокове, които сега се наблюдават, евентуално ще спаднат през пролетта, но това не означава, че няма да се появят отново през есента и зимата, когато има вероятност за нови локдауни", коментира експертът.

По думите на изпълнителния директор на Селект Асет Мениджмънт компаниите, които ще бъдат най-потърпевши от затягането на турската парична политика, са експортно ориентираните и те ще отчетат краткосрочни щети поради ефекта на валутния курс и съпъстващата го инфлация.

"От друга страна, бизнеси, които са по-дефанзивно ситуирани в икономиката като фармацевтиката и вътрешното производство, и компании, които са с диверсифицирана дейност и опериращи регионално в Азия, ще успея да неутрализират този ефект", прогнозира Красимира Паунина.

Тя е на мнение, че като цяло всички големи компании, които са хегемони на турския пазар, ще претърпят неприятни моменти през тази и идната година, но очакванията й са за едно сравнително по-добро производствено лято спрямо 2020 г., което определно ще донесе по-добри резултати.

Във връзка с тракеторията на валутната двойка долар-турска лира през последните месеци, Красимира Паунина поясни, че затягането на паричната политика реално бе причината за успокояване на турската валута.

"Съвсем отделно ефект оказа и решението на Фед за спасителния пакет на стойност 1,9 трлн. долара, който от своя страна понижи долара в глобален мащаб. Но основните причини са именно покачването на лихвения процент и ценовия шок, който за съжаление е много силен", посочи тя.

Паунина отбеляза, че докато продължаваме да наблюдаваме силно растяща инфлация и много високо обезценяване, особено в хранителната индустрия, няма как турската лира да не губи от стойността си и „да върви в обратната посока“. Тя смята, че очакванията за стабилизиране на инфлацията след април и едно понижение до 2022 г. предполагат, че със същия плавен темп ще се стабилизира валутата.

В разговора бе засегната и темата за заседанието на Японската централна банка. От анализа на изпълнителния директор на Селект Асет Мениджмънт се разбира, че сигналът, който инстуцията отправи е, че няма на всяка цена да извършва с определен темп покупки на активи, а по-скоро ще следи постигането на нейната инфлационна цел.

"С други думите ЯЦБ забавя темповете на изкупуване, но ще използва по-широк набор от инструменти, сред които и изкупуване на ETF. Най-вероятно това е признак за тяхно бъдещо затягане на паричната политика, което само по себе си веднага се отрази на капиталовите пазари и азиатските борси тази сутрин бяха на червено", информира Паунина.

Тя констатира, че пазарните участници в момента са много изнервени и при всеки сигнал за бъдещо затягане на паричната политика в разрез на агресивното изкупуване на активи, което се наблюдава в Европа и САЩ, те реагират много бързо и затова се наблюдава поевтиняване на акциите.

Още по темата за политиката на Японската централна банка, на Английската централна банка, както за Фед и ЕЦБ, може да видите във видеоматериала на Bloomberg TV Bulgaria.    

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.